Глава 17

 Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей. 

 Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори клетвата като слушах аз - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е мият син от Господа. 

 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и той, сега ще го върне на тебе. 

 Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха поставени в дома на Михея. 

 И тоя Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник. 

 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно. 

 И имаше един момък от Витлеем Юдов, град на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там прищелец. 

 Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери място , и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя. 

 И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря място . 

 И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него. 

 И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му. 

 И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща. 

 Тогава каза на Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.