| Глава 4 |
1 | Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -
|
2 | Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
|
3 | Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
|
4 | Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
|
5 | А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
|
6 | В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
|
7 | Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
|
8 | До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
|
9 | Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
|
10 | Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
|
11 | Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
|
12 | Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
|
13 | Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
|
14 | Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
|
15 | Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
|
16 | Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
|
17 | Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
|
18 | Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -
|
19 | Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
|
20 | Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
|
21 | Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
|