| Глава 14 |
1 | Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
|
2 | Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
|
3 | И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
|
4 | Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
|
5 | Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
|
6 | Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
|
7 | Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
|
8 | Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
|
9 | Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
|
10 | Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
|
11 | Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
|
12 | Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
|
13 | О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!
|
14 | Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
|
15 | Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
|
16 | А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
|
17 | Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
|
18 | Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
|
19 | Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
|
20 | Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
|
21 | Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
|
22 | Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
|