| Глава 17 |
1 | Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
|
2 | Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
|
3 | Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
|
4 | Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
|
5 | Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
|
6 | Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
|
7 | Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
|
8 | Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
|
9 | А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
|
10 | А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
|
11 | Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
|
12 | Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
|
13 | Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,
|
14 | Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
|
15 | То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
|
16 | При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.
|