| Глава 30 |
1 | Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
|
2 | Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
|
3 | От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
|
4 | Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
|
5 | Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
|
6 | Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
|
7 | Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
|
8 | Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
|
9 | А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
|
10 | Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
|
11 | Тъй като Бог е съсипал достолепието ми* и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
|
12 | Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+,
|
13 | Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
|
14 | Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
|
15 | Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
|
16 | И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
|
17 | През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват**.
|
18 | Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
|
19 | Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
|
20 | Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
|
21 | Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
|
22 | Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
|
23 | Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
|
24 | Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
|
25 | Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
|
26 | Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
|
27 | Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
|
28 | Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
|
29 | Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
|
30 | Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
|
31 | Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
|