| Глава 41 |
1 | Можеш ли да извлечеш крокодила+ с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
|
2 | Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
|
3 | Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
|
4 | Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
|
5 | Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
|
6 | Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
|
7 | Можеш ли прониза* кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
|
8 | Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
|
9 | Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
|
10 | Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
|
11 | Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
|
12 | Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
|
13 | Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти+?
|
14 | Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
|
15 | Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
|
16 | Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
|
17 | Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
|
18 | Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
|
19 | Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
|
20 | Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
|
21 | Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
|
22 | На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат* пред него.
|
23 | Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
|
24 | Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
|
25 | Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
|
26 | Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
|
27 | Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
|
28 | Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
|
29 | Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
|
30 | Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
|
31 | Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
|
32 | Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
|
33 | На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
|
34 | Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове*.
|