| Глава 11 |
1 | (По слав. 10). За първия певец. Давидов псалом. На Господа уповавам; Как думате на душата ми: Бягай в гората ваша като птица?
|
2 | Понеже, ето, нечестивите запъват лъка, Приготвят стрелите си на тетивите За да устрелят в тъмно ония, които са с право сърце.
|
2 | Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двулично сърце.
|
3 | Защото основанията се разориха; А праведният що е извършил?
|
3 | Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.
|
4 | Господ е в светия Си храм, Чиито престол е на небето; Очите му гледат, клепачите Му изпитват човешките чада.
|
4 | На ония, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?
|
5 | Господ изпитва праведния; А душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.
|
5 | Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стане, казва Господ; Ще туря в безопасност онзи когото презират+.
|
6 | Над нечестивите ще направи примки; Огън и сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им.
|
6 | Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.
|
7 | Защото праведният Бог обича правдата; Праведният човек ще гледа лицето Му.
|
7 | Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,
|
8 | При все, че нечестивите ходят свободно от всяка страна, Понеже нечестието се въздига между човешките синове.
|
12 | (По слав. 11). За първия певец на осемструнна арфа* Давидов псалом. Помни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.
|