| Глава 104 |
1 | (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -
|
2 | Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
|
3 | Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
|
4 | Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
|
5 | Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
|
6 | Покрил си я с морето* като с дреха; Водите застанаха над планините.
|
7 | От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
|
8 | Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
|
9 | Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
|
10 | Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
|
11 | Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
|
12 | При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
|
13 | Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
|
14 | Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
|
15 | И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
|
16 | Великолепните+ дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
|
17 | Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
|
18 | Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
|
19 | Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
|
20 | Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
|
21 | Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
|
22 | Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
|
23 | Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
|
24 | Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
|
25 | Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
|
26 | Там плуват корабите; Там е и чудовището*, което си създал да играе в него.
|
27 | Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
|
28 | Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
|
29 | Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
|
30 | Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
|
31 | Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
|
32 | Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
|
33 | Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
|
34 | Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
|
35 | Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
|