| Глава 1 |
1 | Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
|
2 | Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
|
3 | За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
|
4 | За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
|
5 | За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
|
6 | За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
|
7 | Страх от Господа е начало на* мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
|
8 | Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението+ на Майка си,
|
9 | Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
|
10 | Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
|
11 | Ако рекат:Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
|
12 | Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,
|
13 | Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
|
14 | Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички; -
|
15 | Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
|
16 | Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
|
17 | Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
|
18 | И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
|
19 | Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
|
20 | Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
|
21 | Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
|
22 | Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
|
23 | Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
|
24 | Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
|
25 | Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -
|
26 | То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
|
27 | Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
|
28 | Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
|
29 | Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
|
30 | Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
|
31 | Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
|
32 | Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
|
33 | Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
|