| Глава 8 |
1 | Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
|
2 | Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
|
3 | Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
|
4 | Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
|
5 | Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
|
6 | Послушайте,, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
|
7 | Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
|
8 | Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
|
9 | Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
|
10 | Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
|
11 | Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
|
12 | Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
|
13 | Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
|
14 | У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
|
15 | Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
|
16 | Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
|
17 | Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
|
18 | Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
|
19 | Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
|
20 | Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
|
21 | За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
|
22 | Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
|
23 | От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
|
24 | Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
|
25 | Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
|
26 | Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
|
27 | Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
|
28 | Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
|
29 | Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
|
30 | Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
|
31 | Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
|
32 | Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
|
33 | Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
|
34 | Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
|
35 | Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
|
36 | А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
|