| Глава 14 |
1 | Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
|
2 | Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
|
3 | В устата на безумния има пръчка за гордостта му , А устните на мъдрите ще ги пазят.
|
4 | Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
|
5 | Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
|
6 | Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
|
7 | Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
|
8 | Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
|
9 | Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
|
10 | Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
|
11 | Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
|
12 | Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
|
13 | Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
|
14 | Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
|
15 | Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
|
16 | Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
|
17 | Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
|
18 | Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
|
19 | Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
|
20 | Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
|
21 | Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
|
22 | Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
|
23 | От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
|
24 | Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
|
25 | Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
|
26 | В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
|
27 | Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
|
28 | Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
|
29 | Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
|
30 | Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
|
31 | Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
|
32 | Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
|
33 | В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
|
34 | Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
|
35 | Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
|