| Глава 31 |
1 | Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -
|
2 | Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
|
3 | Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
|
4 | Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат : Где е спиртното питие?
|
5 | Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните*.
|
6 | Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
|
7 | За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
|
8 | Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
|
9 | Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
|
10 | Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
|
11 | Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
|
12 | Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
|
13 | Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
|
14 | Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
|
15 | При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
|
16 | Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
|
17 | Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
|
18 | Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
|
19 | Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
|
20 | Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
|
21 | Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
|
22 | Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
|
23 | Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
|
24 | Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците*;
|
25 | Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
|
26 | Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
|
27 | Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
|
28 | Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки :
|
29 | Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
|
30 | Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
|
31 | Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
|