| Глава 7 |
1 | Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
|
2 | По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
|
3 | По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
|
4 | Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
|
5 | По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
|
6 | Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
|
7 | Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
|
8 | По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
|
9 | Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
|
10 | Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
|
11 | Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
|
12 | Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
|
13 | Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
|
14 | Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
|
15 | Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
|
16 | Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
|
17 | Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
|
18 | Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
|
19 | Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
|
20 | Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
|
20 | Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
|
21 | И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
|
22 | Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
|
23 | Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
|
24 | Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
|
25 | Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
|
26 | И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
|
27 | Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
|
28 | (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил:) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
|