| Глава 8 |
1 | Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерих вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.
|
2 | Взел бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.
|
3 | Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегръщала.
|
4 | Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта ми, Преди да пожелае.
|
5 | Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там те роди родителката ти.
|
6 | Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.
|
7 | Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презрели.
|
8 | Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим със сестра си в деня, когато стане дума за нея?
|
9 | Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я оградим с кедрови дъски.
|
10 | Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете й; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение*.
|
11 | Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.
|
12 | Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт+ ; Хилядата нека са на тебе Соломоне, И двете на ония, които пазят плода му.
|
13 | О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми и аз да го чуя.
|
14 | Бързай, възлюбени мои, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.
|