| Глава 22 |
1 | И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:
|
2 | Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
|
3 | Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
|
4 | Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
|
5 | но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
|
6 | а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
|
7 | И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
|
8 | Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
|
9 | Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.
|
10 | И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
|
11 | А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
|
12 | И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
|
13 | Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
|
14 | Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.
|
15 | Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.
|
16 | И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
|
17 | Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
|
18 | А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?
|
19 | Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.
|
20 | Той им каза: Чий е този образ и надпис?
|
21 | Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.
|
22 | И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.
|
23 | В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:
|
24 | Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.
|
25 | А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;
|
26 | също и вторият и третият, до седмият.
|
27 | А подир всички умря и жената.
|
28 | И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.
|
29 | А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.
|
30 | Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.
|
31 | А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:
|
32 | “Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
|
33 | И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.
|
34 | А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.
|
35 | И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
|
36 | Учителю, коя е голямата заповед в закона?
|
37 | А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.
|
38 | Това е голямата и първа заповед.
|
39 | А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.
|
40 | На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
|
41 | И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:
|
42 | Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.
|
43 | Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:
|
44 | “Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?
|
45 | Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?
|
46 | И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.
|