| Глава 6 |
1 | И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
|
2 | А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?
|
2 | О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
|
3 | Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
|
4 | как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
|
5 | И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
|
6 | И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
|
7 | И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
|
8 | Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
|
9 | Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
|
10 | И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
|
11 | А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
|
12 | През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
|
13 | И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
|
14 | Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
|
15 | Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
|
16 | Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
|
17 | И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
|
18 | тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
|
19 | И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
|
21 | Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
|
22 | Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
|
23 | възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
|
24 | Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
|
25 | Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
|
26 | Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
|
27 | Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
|
28 | благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
|
29 | На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
|
30 | Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
|
31 | И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
|
32 | Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
|
33 | И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
|
34 | И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
|
35 | Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
|
36 | Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
|
37 | Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
|
38 | давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
|
39 | Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
|
40 | Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
|
41 | И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
|
42 | Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
|
43 | Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
|
44 | Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
|
45 | Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
|
46 | И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
|
47 | Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
|
48 | Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
|
49 | А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
|