Глава 19

 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, дето намери някои ученици. 

 И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух. 

 И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение. 

 А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в тогова, който щеше да дойде подир него, сиреч в Исуса. 

 И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса. 

 И като положи Павел ръце на тях, Светия Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха. 

 И те всички бяха около дванадесет мъже. 

 И той влезе в синагогата, дето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за някои неща отнасящи се до Божието царство. 

 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана. 

 И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господнето учение. 

 При това, Бог вършеше особено велики дела чрез ръцете на Павла; 

 дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха. 

 А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса над тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва. 

 И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник. 

 Но веднъж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте? 

 И човекът, в когото беше злия дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща. 

 И това стана известно на всички Ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше. 

 И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си. 

 Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петдесет хиляди сребърници. 

 Така силно растеше и преодоляваше Господнето учение. 

 И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: като постоя там, трябва да видя и Рим. 

 И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за още няколко време в Азия. 

 А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път. 

 Защото един златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Даниното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите, 

 като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство. 

 И вие виждате и чуете, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е придумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са с ръка направени. 

 И има опасност не само това наше занятия да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се кланя. 

 Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика, е Ефеската Диана! 

 И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра. 

 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха. 

 Така някой от Азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра. 

 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и знаеше защо се бяха стекли. 

 А някои се бяха стекли от народа изкараха Александра да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа. 

 Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е Ефеската Диана! 

 Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол? 

 И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено. 

 Защото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня. 

 Прочее, ако Димитър и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого. съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други. 

 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание. 

 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не ще можем да оправдаем това стичане. 

 И като рече това, разпусна събранието.