| Глава 4 |
1 | Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърдчаваме;
|
2 | но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.
|
3 | Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, –
|
4 | за тия, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.
|
5 | (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).
|
6 | Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърдцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.
|
7 | А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.
|
8 | Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;
|
9 | гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.
|
10 | Всякога носим на тялото си убиването на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.
|
11 | Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.
|
12 | Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.
|
13 | А като имаме същият дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;
|
14 | понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.
|
15 | Защото всичко това е заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, които са я получили, да умножи благодарението, за Божията слава.
|
16 | Затова ние не се обезсърдчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
|
17 | Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,
|
18 | които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.
|