Глава 1

 Павел, слуга Божий и апостол Исус Христов за подпомагане вярата на Божиите избрани и познаване на истината, която е благочестието, 

 в надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже, 

 а в своите времена яви словото Си чрез посланието, поверено на мене по заповед на Бога, нашия Спасител, 

 до Тита, истинното ми чадо по общата ни вяра: Благодат и мир да бъде с тебе от Бога Отца и Христа Исуса, нашия спасител. 

 Оставих те в Крит по тая причина, да туриш ред в недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти поръчах; 

 ако е някой непорочен, на една жена мъж, и има вярващи чада, които не са обвинени в разпуснат живот или в непокорство. 

 Защото епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник, не своеволен, нито гневлив, нито навикнал на пияни разправии, нито побойник нито да е лаком за гнусна печалба; 

 а гостолюбив, да обича доброто, разбрану праведен, благочестив, самообладан; 

 който да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат. 

 Защото има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните, 

 чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извръщават цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва да учат. 

 Един от тях някой си техен пророк е казъл: "Критяните са винаги лъжци, Зли зверове, лениви търбуси". 

 Това свидетелство е вярно. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата. 

 и да не дадът внимание на юдейски басни и на заповеди от човеци, които се отвръщат от истината. 

 За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но умът им съвестта им са осквернени. 

 Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него, като са мръсни и непокорни, неспособни за каквото и да било добро дело.