| Глава 1 |
1 | Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесет пръснати племена, поздрав.
|
2 | Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
|
3 | като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
|
4 | А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
|
5 | Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
|
6 | Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
|
7 | Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
|
8 | понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.
|
9 | Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,
|
10 | а богатият_- когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
|
11 | Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
|
12 | Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.
|
13 | Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
|
14 | А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
|
15 | и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
|
16 | Не се заблуждавайте, любезни мои братя;
|
17 | Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
|
18 | От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
|
19 | Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
|
20 | защото човешкия гняв не върши Божията правда.
|
21 | Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,
|
22 | Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
|
23 | Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
|
24 | понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
|
25 | Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
|
26 | Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
|
27 | Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.
|